„Изборите, които правим ни определят!” Всеки е чувал тези думи в даден етап от живота си-от приятел, от родител, от репликите на някой актъор. Но имало ли е даден момент, в който наистина да се замислите дали това е така и дали едно погрешно или правилно решение би могло да го промени изцяло? Е този етап почука и на моята врата.

  Раздвоението не е нещо хубаво. То е потискащо и неприятно-кара ни да се замислим дали сме поели в правилната посока, или просто се заблуждаваме, че е така. Да си раздвоен не е предимство, нито преимущество, то е просто доказателство за това, колко несигурни сме в себе си и във всичко около нас. А можем ли да кажем, че това е правилно? Как тогава ще сме напълно убедени в изборите си? Как тогава ще повярваме, че решението, което сме взели, е най-доброто?

  Трудно е да си уверен и да следваш пътя на живота, който си избрал, но още по-сложно е да оспорваш всяко едно нещо, което си решил, защото така, рано или късно, ще загубиш възможността да рапознаеш кое е добро и кое е лошо. И оттук ще последва въпроса: След като не мога да преценя кое е правилното в най-елементарна ситуация, то тогава кой изобщо съм аз? Дали вдействителност съм толкова значим човек, за какъвто съм се имал досега, или просто съм се заблуждавал през цялото време? Въпрос, който, колкото и да не ни харесва, поставя под съмнение смисъла на цялото ни съществуване. Затова определено е по-добре да се справим с проблема, докато още е в начален стадий и не е прераснал в истинска болест, защото веднъж случило се това, е трудно да бъде променено.

   Още повече, ако сме достатъчно смели, за да вземем решение, независимо дали е правилно, или грешно, то това ни прави една крачка по-зрели и по-смели. Лесно е да отлагаш да направиш избора си, но ще дойде моментът, когато това ще бъде неизбежно, независимо дали нас това ни устройва или не. Затова по-добре да сме подготвени и да сме взели решението си навреме, отколкото накрая да бъдем неприятно изненадани. Както вече казах, най-лесно е да оставиш страха от последиците да те завладее и да вземе надмощие  над теб, но истинското предизвикателство е в това да се изправиш смело пред тази трудност и да направиш избора си с високо вдигната глава.

   Защото твърдението, че изборите, които правим, ни определят е напълно вярно. Една подобна проявена решителност само доказва колко смел и уверен човек си и как си готов да се пребориш с трудностите независимо от цената и от последиците. Докато отлагането, страха и прикриването показват колко невъзможно е за даден  човек наистина да осъзнае най-доброто за себе си, а предпочита да живее в лъжа и заблуда.

  Е, погледнете сега двата типа хора и преценете сами кой бихте искали да бъдете вие. Ако осъзнаете, че искате да сте непоколебими и безстрашни във вземантео на важно решение, значи разбирате, че вашето щастие  е на първо място и ще се борите за него със зъби и нокти, защото то си заслужава, вие ще сте го заслужили. Но, ако установите, че сте от вторя тип хора, то тогава добре дошли при мен... А повярвайте ми, никой не би искал да бъде от него, просто хората в него не се борят за личното си щастие, а за то- ва  на другите. След като знаете това, какво ще направите за да го промените?